Делът на възобновяемите източници в брутното крайно потребление на енергия на ниво ЕС достигна

Делът на възобновяемите източници в брутното извънредно ползване на сила на ниво ЕС достигна 23,0% през 2022 година В съпоставяне с 2021 година това съставлява нарастване от 1,1 процентни пункта (pp), сочи Евростат. 

Преразгледаната Директива за възобновима енергия преразгледа задачата на Европейски Съюз за възобновима сила до 2030 година от 32% на 42,5% (с цел да бъде увеличена до 45%). Поради това страните от Европейски Съюз би трябвало да усилят напъните си за групово съблюдаване на новата цел на Европейски Съюз за 2030 година, която изисква увеличение на каузи на възобновимите енергийни източници в брутното извънредно енергийно ползване на Европейски Съюз с съвсем 20 процентни пункта.

Швеция е водач измежду страните от Европейски Съюз, като съвсем две трети (66,0%) от нейното брутно извънредно ползване на сила през 2022 година е получено от възобновими източници.

Швеция разчита най-вече на водни, вятърни, твърди и течни биогорива, както и на термопомпи. Следва Финландия (47,9%), която също разчита на водни, вятърни и твърди биогорива, пред Латвия (43,3%), която зависи най-много от водни води. 

И Дания (41,6%), следвана от Естония (38,5%), получи множеството от възобновимите енергийни източници от вятър и твърди биогорива. 

Португалия (34,7%) разчита на твърди биогорива, вятърни, водни и термопомпи, до момента в който Австрия (33,8%) употребява най-вече водни и твърди биогорива.

България е в средата на таблицата с към 20% дял от ВЕИ.

Най-ниските дялове на възобновими енергийни източници са регистрирани в Ирландия (13,1%), Малта (13,4%), Белгия (13,8%) и Люксембург (14,4%).  

Общо 17 от 27-те членки на Европейски Съюз регистрират дялове под междинното за Европейски Съюз от 23,0% през 2022 година